Врагът

Начало книги

Когато попитах моя училищен другар лейтенант Лудвиг Брейер кой е най-живият му спомен от войната, очаквах да чуя за Вердюн, Сома или Фландрия, защото той е бил и на трите фронта през най-лошите месеци. Вместо това обаче той ми разказа следното:

Може би не най-живото, но най-трайното от всичките ми впечатления започна с това, че бяхме оставени на спокойствие в едно малко френско село, далеч зад фронтовата линия. Беше ужасен период, когато артилерийският огън беше особено интензивен и ние бяхме изтеглени, защото бяхме претърпели големи загуби и трябваше отново да съберем сили.

Беше прекрасна августовска седмица, библейско лято, и то ни замайваше главите като тежкото златно вино, което веднъж бяхме намерили в един килер в Шампан. Бяхме се изчистили от въшките; някои от нас си бяха намерили чисто бельо, другите си попарваха старателно ризите на един малък огън; навсякъде цареше атмосфера на чистота — чиято магия познава само закъкралият от мръсотия войник — щастливи като в ония далечни дни на мира, когато още като дете се къпех в голямата вана, а майка ми донасяше чисти дрехи от шкафа, които миришеха на нишесте, неделя и сладки.

Читать дальше →