Мълчание за Вердюн

Начало книги

Никой не може да каже точно кога започва, но плавните, закръглени линии на хоризонта изведнъж се променят; червеното и кафявото, блестящите греещи цветове на горските листа, неусетно приемат един своеобразен оттенък, полята избледняват и повяхват в охрени тонове. Нещо особено, има нещо особено в ландшафта, тихо и бледо, което не може точно да се обясни.

Същата планинска верига, същите гори, същите поля и ливади като преди, все още същият пейзаж като преди час; пътят се простира натам бял и безкраен, а златната светлина на късната есен все още облива земята като сладко вино — и въпреки това от далечината се е появило нещо, което не може да се види и чуе; изведнъж силно, празнично и могъщо то вече е тук и засенчва всичко.

Не онези кръстове край пътя, тънки и тъмни, привличат всички погледи. Криви и много уморени, те стърчат там от тревата, изсушени от многото вятър и изцедени от носещите се облаци, кръстовете на войната от 1870-та. Хилавите млади дръвчета, посадени по онова време помежду тях, отдавна са станали дървета със силни клони, пълни с чуруликащи птички. Старите окопи вече не плашат никого, те едва напомнят за смъртта — станали са вече като пейзаж от парк — живописни и приятни, хубава пръст и хубава земя.

Читать дальше →