Карл Брьогер във Фльори

Начало книги

Колата фучи с пълна газ по шосето, гумите свирят, пътят е прав, стъклата тихо потракват, а Страсбург и Метц са вече далече зад нас. До мен седи Карл Брьогер и яде сандвич, но не е съвсем съсредоточен. Мислите му са другаде.

Два часа минаха, откакто обядвахме. След като си бяхме отдъхнали от приятната изненада от поглъщането на един цял омар с майонеза за ордьовър за двадесет и пет франка и огромната буца сирене — а да не говорим за другите възбуждащи апетита ястия — Карл започна да ми излага подробно плановете и сметките си за бъдещето.

Аз това много не го разбирам, защото с него са свързани много „ако“, „но“ и сметки, и хора. Не знам дали е следствие от омара или от виното, или даже от това, че и двете бяха толкова евтини, перспективите му растяха, докато се загубиха из облаците на Еверест — за десет години ще е ръководител на фирмата, след двадесет — директор, генерален директор, президент и така нататък. Понастоящем Карл е толкова ниско по стълбицата, че ако падне, може да му се размине без сериозни наранявания. Той е банков служител и има здрав организъм. Затова пак може да яде скромен сандвич два часа след омара. Между другото, предвкусвайки осъществяването на идеалите си, той е зает с това, да мечтае какво ще прави, щом веднъж стане ръководител на фирмата. Такъв е Карл.

Читать дальше →