Дар за бурята

Начало книги

Лампата върху шкафа разпръскваше в стаята топла розова светлина, която придобиваше други цветови нюанси, процеждайки се през абажура с изящно изрисувани феи. От етажерката цяла колекция от плюшени играчки наблюдаваше с блеснали очи натрапника, който мълчаливо изучаваше спокойното личице на спящото бебе. Заслушан внимателно в тихия говор от телевизора в съседната стая и хъркането на жената, задрямала на дивана под студеното сияние на екрана, той обходи с поглед спалнята, спирайки се на всяка подробност, очарован от мига, сякаш това щеше да му помогне да го направи свой, да го запомни завинаги, да го превърне в съкровище, на което вечно да се наслаждава. С някаква смесица от нетърпение и хладнокръвие запечата в съзнанието си нежните шарки на тапетите, снимките в рамка, чантата с памперси и дрешки на момиченцето и спря очи върху люлката. Обзе го чувство, близко до алкохолното опиянение, и усети, че му се повдига. Бебето спеше по гръб, облечено в плюшена пижамка и завито до кръста с юрганче на цветчета, което натрапникът отметна, за да го види цялото. То въздъхна насън и от розовите му устица потече тънка струйка слюнка, която описа влажна диря по бузката. Пухкавите ръчички, вдигнати от двете страни на главичката, потръпнаха леко, преди да застанат отново неподвижни. Натрапникът също въздъхна и за миг го заля вълна от нежност, за не повече от секунда, но достатъчно, за да го изпълни с доволство. Той взе плюшената играчка, седнала в долния край на люлката като мълчалив пазач, и почти почувства вниманието, с което някой я бе поставил там. Това беше бяло полярно мече с малки черни очички и издуто коремче, с неуместна червена панделка около врата, увиснала до задните му лапички.

Читать дальше →