Да откраднеш рая

Начало книги

Джилиън се събуди от нечие тежко дишане точно до главата си. Отначало помисли, че сънува. Полежа още малко в просъница. Дишането отново се чу. Само след секунда тя се отдръпна и сви колене, като искаше само да осигури безопасно разстояние между себе си и който или каквото и да лежеше на нейното легло, в нейната стая, насаме с нея. В момента, в който се размърда, две ръце я сграбчиха за глезените и ги издърпаха надолу. Опита се да се отскубне и този, който дишаше, я затисна с тялото си.

Джилиън разбра, че са двама. Понечи да изпищи, но една ръка в ръкавица затисна силно устата й. Странна миризма, остра и лютива, едва не я задуши.

— Здравей, Джилиън.

Гласът беше мъжки, дълбок и смразяващ, сякаш идваше от кошмар. Джилиън си пое изплашено дъх, неспособна да помръдне, почти неспособна да диша. Лицето му беше близко до нейното и тя усещаше миризмата на бира. Другият натрапник — този до краката й — стисна още по-здраво босите й глезени.

Читать дальше →