Черните птици

Начало книги

Адреналина, Кокаина и Среднощната героиня, помисли си жената. Сбирщина идиоти, засмя се тя. Проснати като черва, от стена до стена. Добродушко обаче — Добродушко си имаше някои предимства, трябваше да му се признае. И дори Мърморко не беше съвсем безполезен — особено във ваната, където можеше да задържа дъха си под водата повече от всеки друг в групата — стига да си получаваше бялото навреме. И сините хапченца.

От друга страна, тя не харесваше особено тази нова склонност у себе си — да бъде снизходителна, да оставя хората да правят каквото си искат всеки път когато вятърът натрупа малко бял прах. Тя погледна към другия край на стаята, където Свенливка — гола като новородено, както и всички останали — се беше размазала на сивия диван, усукваше кичур от русата си коса разсеяно между пръстите си и гледаше невиждащо пред себе си. Видът на малките ѝ гладки гърди запали светкавично пламъче желание у жената — недостатъчно жарко, за да предизвика действие, но достатъчно, за да предизвика удоволствие. Тя се отърси от тази мисъл — засега — и нави на стегната сламка старата, но все още приятно шумоляща банкнота от хиляда долара, която пазеше специално за тази цел. После пъхна единия край в дясната си ноздра, опря другия в началото на линията, която току-що беше наредила на нефритената масичка за кафе, и я изтупа наведнъж. Бялото беше отличния ѝ резерв, а не от уличния бакпулвер, който винаги носеха тези тъпаци.

Читать дальше →