Вещиците: Лашър

Начало книги

В началото беше гласът на бащата.

— Емалет! — шепнеше той до корема на спящата й майка. А после й пееше протяжните песни от миналото.

Песни за долината на Донелайт и за замъка; за мястото, където някога ще идат заедно и как тя ще се роди с цялото знание, което той притежава. „Това е нашият начин“, казваше й той на бързия език, който другите не можеха да разберат.

За тях той звучеше като жужене или свирукане. Това беше техният таен език, защото те можеха да чуват думите, които се лееха така бързо, че оставаха неразличими за останалите. Те можеха да пеят един на друг. Емалет почти можеше да го прави, почти можеше да говори…

— Емалет, скъпа моя, Емалет, дъще моя. Емалет, невесто моя.

Баща й я чакаше. Тя трябваше да расте бързо и да стане силна заради него. Когато времето дойдеше, майка й трябваше да й помогне. Тя трябваше да пие от майчиното мляко.

Майка й спеше. Майка й плачеше. Майка й сънуваше. Майка й се чувстваше зле. А когато баща й и майка й се караха, светът се тресеше. Емалет позна страха.

Читать дальше →