Вампирът Лестат

Начало книги

Светлината на слънцето, подклажданата жар на силен огън — тези неща биха могли да ме унищожат. Но пък може и да не успеят.

Висок съм метър и осемдесет, което бе доста впечатляващо през осемдесетте години на осемнайсети век, когато бях млад смъртен мъж. И сега не е зле. Имам гъста руса коса, която стига почти до раменете, доста чуплива е и изглежда бяла на флуоресцентна светлина. Очите ми са сиви, но лесно поглъщат синия и виолетовия цвят от повърхностите наоколо. Имам доста къс, тесен нос и уста с хубава форма, но мъничко голяма за лицето ми. Тя, моята уста, може да изглежда много злобна или изключително щедра. Винаги изглежда чувствена. Но емоциите и отношението ми неизменно се отразяват в цялостното ми изражение. Лицето ми е постоянно оживено.

Вампирската ми природа се разкрива в изключително бялата кожа със силна отразяваща способност, която трябва да се пудри за пред камерите.

Читать дальше →