Сезонът на розите

Начало книги

Сватбата ми беше мечта за всяко момиче. Дори и сега, след девет години, като се връщам към най-съдбовния ден в живота си, се чувствам като героиня от онези вълшебни приказки, дето винаги завършват с думите: „Три дни яли, пили и се веселили…“

Тържеството се състоя в градината на баба, точно над скалистия бряг на Лонг Айланд, в Хабърд Пойнт. Беше прекрасна слънчева утрин в началото на юли. Лилиумите току-що бяха цъфнали. Още са пред очите ми — оранжеви, жълти и кремави цветове на високи зелени стебла, които се поклащаха от лекия бриз и празнуваха заедно с мен. Но розите! Розите бяха нашата гордост. Онази година сякаш специално за сватбата всички разцъфнаха и дворът се превърна в цветен рай.

Розите бяха слабостта на баба. Без да се хваля, мога да кажа, че в градината има от най-редките сортове в света. Алените цветове на „Дъблинската роза“ се виеха около специални подпори до вратата на къщата. Чайната роза и бледорозовата „Нова зора“ пълзяха по каменните стълбове отстрани. Около местата за сядане грееха червени, жълти и розови цветове от „Класическа английска“, а покрай каменната стена, около декоративния кладенец и чак до стълбите към пътя растяха бели и кремави храстовидни сортове. Градината завършваше с висок жив плет от нежната „Роза ригоза“, която отделяше двора от крайбрежната ивица.

Читать дальше →