Злата жена и дяволът (Хърватска приказка)

Начало книги

Имало някога една много зла жена. Каквото й каже мъжът, все наопаки правела. Той й заръча да стане рано, а тя спи чак до вечерта. Рече й да си легне, а тя вземе, та се разшета и цяла нощ не ляга — само за да не му угоди.

Той ще й каже в някой неделен ден:

— Невесто, днес у меси баница, да хапнем и ние като всички хора, та да разберем, че е неделя.

А тя ще му се сопне:

— За тебе ли да умеся баница, изеднико? Ще имаш да вземаш! Не баница, а и хляб няма да ядеш днес. Ти не заслужаваш и хляба, който го ядеш.

За да има мир вкъщи, той ще рече:

— Добре, невесто. Щом не заслужавам, недей меси баница. И хляб недей ми дава. Нека погладувам един ден най-сетне.

— Тъй ли? — ще викне тя. — Ти ли ще ми казваш какво да правя?

И ще изпече баница, голяма колкото цялата трапеза, па ще му я сложи и ще рече:

— Яж, изеднико! Яж, чума да те изяде! Да не си посмял да оставиш един къс, че ще те пребия.

Отишъл мъжът един ден в гората за дърва. Гледа — зрели къпини. Навел се да си откъсне и видял, че под къпинака има голяма дупка. За малко щял да падне в нея. Рекъл си на ума:

Читать дальше →