Великата обич (Индийска приказка)

Начало книги

В Индия царувал едно време цар, по име Асока. На младини той бил гневлив: за нищо и никакво пламвал. Но като знаел, че това е голяма слабост за човека, Асока сполучил да обуздае избухливостта си и да стане спокоен и търпелив.

Царят давал с добрия си живот пример на своите поданици — да закрилят слабите, да помагат на бедните и болните, да не се гордеят, да обичат всички. Той въвел справедливи закони, изградил болници, направил градини, изкопал кладенци за пътниците и стадата, посадил край пътищата овощни дървета.

В Индия живее птиче, наречено кунала. То има кротки и хубави очи. Цар Асока имал син, чиито очи били тъй хубави и кротки, каквито са тия на птичето. Затова го кръстили Кунала.

Асока обичал и сина си, и жена си, царицата Падмявати. Но тя заболяла още когато била млада. Преди да издъхне, повикала мъжа си и му рекла:

— След като умра, ще дойде друга на мое място. Тя ще бъде царица на Индия. Може да ти роди деца. Навярно тя не ще обича моя син. Ала аз няма да видя мир на оня свят, додето той не порасте.

Читать дальше →