Царска дъщеря и шивач

Начало книги

Един цар си имал дъщеря. Тя била колкото хубава, толкова и горделива. Била много смела, от мъжете била по юнак, но колкото и да я карал баща й да се ожени, тя все не искала. А защо било всичко това? Защото княгинята била обикнала един царски син в далечна земя, а той бил решил да се не жени, докато не умре баща му и той не стане цар. Един магьосник му бил предрекъл, че ако се ожени, додето е жив баща му, голяма злочестина ще го слети, затова князът не бързал да се жени. А момата не щяла другиго. Но тя била горда и не искала да каже на баща си защо не ще да се ожени.

Царят — бащата на момата — бил много любопитен. Той всеки ден правел на дъщеря си нови обувки, а тя през нощта ги скъсвала. И той искал да узнае къде скита нощем дъщеря му, та къса толкова бързо обувките. Питал я веднъж, питал я дваж, но тя, каквато била вироглава, думица му не казвала. Най-сетне, за да узнае къде ходи княгинята нощем, той обявил на всички момци по царството, че който улови след мръкване дъщеря му вън от двореца или му каже къде ходи тя нощем, ще му я даде за жена. Но ако не може да я улови, нито да узнае къде ходи — ще го убие. Мнозина се изредили да вардят дъщеря му: чакали я — кой пред вратите на двореца, кой пред вратите на стаята й, но тя ги омайвала с нещо и те заспивали, а момата си ходела, където знае; на сутринта царят погубвал пазача. Тъй загинали много хора, без да успее някой да я хване.

Читать дальше →