Ненаситно око

Начало книги

Имало едно време някъде си баща и син. Те засели една нива с пшеница. Долитали врабци и зобали семето. Бащата пращал сина да пъди врабците — да не кълват посятото. Синът ходил два-три дена наред, махал с една върлина, замерял с камъни и буци, но все не можал да пропъди врабците: той ги пропъди оттук, те хвръкнат, а след малко накацат по-далеч; и оттам ги разпъди, а те кацнат на друго място. Все тъй ги пъдел момъкът, а те все тъй се връщали, той се ядосвал и почвал да удря все по-силно с върлината. Веднъж, като замахнал, ударил една врабка, та й счупил крака; тя подхвръквала, но от болки не могла да лети и паднала наземи. Момъкът я хванал и се готвел да й откъсне главата, а врабката почнала да се моли:

— Пусни ме, човече, моля ти се; недей ме убива! Имам пет малки врабченца — пусни ме да ги отхраня.

— Как ще те пусна? — рекъл й момъкът. — Не тегля ли тия няколко дена все от вас — от тебе и от другите врабчета? Отсам ви прогоня — отдругаде налитате. Не те пущам. Ще ти откъсна главата — да си отмъстя на целия ви род.

Читать дальше →