Най-хубавата на света

Начало книги

Живеела някога една вдовица. Покойният й мъж бил магьосник и голям богаташ. Тя си имала само един син и много го обичала. Глезела го, угаждала му, нито го карала да се учи, нито — да работи.

— Имаме си богатство — казвала тя. — Син ми може да харчи, додето е жив. Защо да мъча детето с училище и да го принуждавам да учи занаят? Нека ме поменува с добро.

Момчето порасло. Станало вече момък на двадесетина години, а нищо не умеело да работи. Един ден рекло:

— Мамо, дай ми един кон и дисаги с пари; искам да походя по света — да видя къде що има и как живеят хората. При тебе ми се стяга сърцето…

Майка му се бояла, че какъвто е разглезен и неук, много има да теши, ако се отдели от нея. Но нали синът бил привикнал все да му се угажда, и сега настоял на своето. Тя го пуснала, като му дала кон и дисаги с пари, но му поръчала по-скоро да се върне. Момъкът ходил от град на град, додето стигнал в една столица. Спрял се в някаква странноприемница и на сутринта тръгнал по града — да се разходи. Влязъл в едно кафене, дето се събирали на среща най-видните хора от града. Там чул, че момците говорят за царската дъщеря, която била най-хубавата на света. От цял свят се стичали момци да я видят, но тя вземала по една торба жълтици — само да си покаже челото и очите, а по един конски товар — да й види човек лицето и да говори с нея.

Читать дальше →