Момък и три самодиви

Начало книги

Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Чужди хора от милост прибрали сирака и го отгледали. Но и те били бедни: едва себе си прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите — колкото за един хляб. Като ходело често по гората и гледало как ловци отиват по лов и се връщат кой с два-три заека, кой с вълк или лисица, кой с някоя сърна или дива коза — много му се искало и то да стане ловец. Но си нямало никакво оръжие освен топуза. Додето пасло овцете или говедата, то се учело да мери с железния топуз: удряло по дърветата, по скалите, по някой заек, когато побегне изпод храстите, и се научило да мери с топуза толкова добре, че улучвало без погрешка, дето и да замери. Додето овчарувало, избило много зайци, лисици, вълци, сърни и мечки. Ръката му станала толкова изкусна в прицелването, че поваляла дори птица, както си лети.

Читать дальше →