Градът

Начало книги

Те се срещнаха през дъжделива сутрин сред Пустинята: — белият човек идеше от север, а смуглият караше в шатрите своите мокри камили. Обилен дъжд ручеше и стъпките затъваха в пясъка. По гърба на пясъчните планини се врязваха дълбоки бразди — и цялата пустиня приличаше на нива, която Аллах е разорал през нощта.

Земята бе напукана като лице, опърлено от жесток симун.

Белият вървеше като волен скитник, чиято коса са развявали вси ветрове на земята — и лицето му бе обгорено от Слънцето на много градове и пустини. Неговите спомени бяха записани в погледа му — и в смелите движения на ръцете му играеше опасен опит на цял живот, преживяван в Буря и Беда.

А смуглият караше кротко камилите си — и лениво изцеждаше водата от дългата си дреха. В мудните му стъпки личеше морно спокойствие на Пустиня — и пъргавото клатене на раменете издаваше вяра на мощен недоволник. Неговите мишци бяха силни като стави на леопард, а в погледа му мълчеше мъдрост на вековна притча.

Читать дальше →