Глупав син (Италианска приказка)

Начало книги

Една жена имала много глупав син. Ала понеже й бил едничко чедо, тя си го обичала, както всяка майка обича детето си. Галела го, прегръщала го, целувала го и му казвала:

— Милото ми глупаче! Златното ми глупаче! Ти ще ми поумнееш, когато пораснеш.

Годинките си минавали една след друга, а глупакът не поумнявал. Той растял разглезен и своеволен. Каже ли му майката да направи нещо, той ще извърши тъкмо противното.

Веднъж тя излязла по пазар. На излизане поръчала на момчето:

— Слушай, мое златно момче, какво ще ти кажа! Насадила съм кокошката да мъти. Гледай да не излезе на двора, че яйцата ще изстинат, та не ще се излюпят пиленца, па и самите яйца ще станат мътоци!

— Добре, мамо. Бъди спокойна!

— И друго запомни! На полицата в кухнята има гърне, пълно с отрова за мишки. Да не си хапнал, че ще умреш веднага! Мишеморката е силна отрова.

— Добре, мамо. Няма да хапвам.

Щом излязла майката, момчето отишло в градината да слага примки за птици. Но никаква птица не се хванала, защото момчето не умеело да слага примките, както трябва. После отишло в плевника — да види мъти ли кокошката.

Читать дальше →