Колцов фейлетонистът

Начало книги

Михаил Колцов е изключително, почти неправдоподобно явление дори през двадесетте и тридесетте години в Съветска Русия, които сами по себе си са достатъчно изключителни по кипеж, размах, енергия; дори на фона на тогавашната съветска журналистика — поразително ярка, талантлива и енергична журналистика, в която се подвизават Илф и Петров, Маяков-ски и Бабел, Демян Бедни, Риклин, Дейч, Катаев, Ардов, Аграновски, Ленч, Касил…

Колцов е „правдист“. Колцов основава и редактира списание „Огонек“. Той е главен редактор на „Крокодил“. Главен редактор на „За рубежом“. Директор на огромно издателство — „Жургаз“, в което излизат няколко солидни поредици, десетки вестници и списания. Всичко това — едновременно. Всичко това — до края си. Междувременно Колцов основава и ръководи по няколко години „За рулем“, „Советское фото“, „Чудак“. Междувременно непрекъснато шари по Съветския съюз — без неговите очерци не минава нито един голям строеж, нито едно що-годе крупно събитие. Междувременно обикаля всички европейски столици — появяват се очерците „Стачка в мъглата“, „Женева — град на мира“, „Клара открива райхстага“, „В бърлогата на звяра“ и още десетки. Междувременно редовно прави онова, което днес наричаме „журналистът сменя професията си“ — появяват се неговите радостни „Три дни в таксито“, „Седем дни в класната стая“, „В бюрото за бракосъчетания“,.. Междувременно участвува в Гражданската война в Испания — и като кореспондент, и като политкомисар… И написва прочутия „Испански дневник“, може би най-хубавото нещо, написано за тази война. Изпълнява огромен брой обществени задължения. Чете лекции. Пише литературни портрети. Работи над голяма книга за Магелан.

Читать дальше →