Имало едно мече…

Начало книги

Искам да разкажа на малките си читатели някои случки из пътя на моя живот.

Родил съм се в тракийското село Землен, което се пада на югоизток, в Старозагорското равно поле. Било е в края на 1882 година, 7 декември. Както майка ми е разказвала, зимата през онази година е била много люта. Снежните преспи са достигали до покривите на тогавашните сламени стрехи на къщите. Аз съм бил много слабо и болничаво дете. Пък и не е чудно при тогавашните неудобни къщи да са ме простудявали често. Лекарката ми е била самата акушерка, баба Тодорица, наша съседка през един двор, при която са ме носили често и в полунощ, през снеговете и веявиците, да ме лекува.

Около втория месец от живота си съм заболял много тежко: челюстите ми се схванали и аз не съм могъл да суча, дори глас не съм могъл да издавам. Не помогнало изкуството на баба Тодорица. Към третия ден всички видели, че бебето вече няма да го бъде. На мръкване домашните ми казали „душа бере“, положили ме насред къщата, запалили свещи над главата ми и зачакали кога ще издъхна. Майка ми коленичила над мене и плачела с глас. В това време залаяли кучетата навън и пред портата спрял човек, яхнал силен кон. Баща ми го посрещнал. Човекът бил белобрад старец. Той казал, че е някогашен приятел на покойния ми дядо, и молел да го приемат да пренощува дома.

Читать дальше →