Черни води

Начало книги

Започна близо час след като тръгнахме. Някакво пърхане в гърдите. Омекване на краката. Стягане в гърлото, което превръщаше чистия свеж въздух на всяко вдишване в натрошено стъкло. Това усещане ми беше познато. От близо година моето тяло изпращаше такива сигнали всеки път, когато губеше ритъм, беше уморено или… пресъхваше.

Сега обаче не бях жадна. Правехме достатъчно почивки по магистрала „Ай-95“, за да го избегнем.

И това ме плашеше.

— Чипс?

Между предните седалки се появи голям пакет чипс. Разклати се напред-назад.

— От любимия ти — каза мама. — Със сол и оцет.

— С много сол — добави татко.

Наблюдавах го как взима пластмасовата солница от поставката за чаши и я надвесва над пакета. Докато белият прах се сипеше върху чипса, си мислех как само при идеята за попътна закуска стомахът ми би трябвало да се преобърне. Нищо такова не стана обаче.

— Не, благодаря — отвърнах. — Не съм гладна.

— Днес нищо не си хапнала — каза мама. — А и снощи почти не докосна вечерята.

Читать дальше →