Игра на нерви

Начало книги

Наложи се да чака три дни, но в четири сутринта в неделя всички Наблюдатели най-после се изметоха от улицата пред дома на Абигейл. Може би дори лудите спят от време на време. И на нея би й дошла добре малко почивка, но повече жадуваше за свобода. Почти от седмица не бе излизала от къщи.

Надраска набързо бележка за родителите си, хвърли някои неща в колата и подкара бързо, като през цялото време на излизане от града и през следващите два часа до Шенандоа непрекъснато гледаше в огледалото. Безброй пъти бе минавала оттук със семейството си и пътуванията им винаги бяха изпълнени с игри, песни, филмчета, а понякога просто с мечти, но този път усещаше само надигащата се паника.

Въпреки дългогодишните инструкции на родителите й винаги да се обажда на някой рейнджър, когато стигне до парка, тя остави колата си на най-пустото място, което намери, и пое по една почти обрасла пътечка. До ранния следобед трябваше да си избере къде да организира лагера си. Засега обаче само искаше да се скрие сред избуялата зеленина. Ако успееше още малко да се изплъзне на Наблюдателите, щеше да намери малко покой поне за няколко дни.

Читать дальше →