Мръсният Хамбург

Начало книги

Никъде средновековието не е било толкова безпросветно и страшно, както в земите на викингите. Там процъфтяват могъщи култове, култове със суеверия и кървави обреди, които се основават на тайно познание. Сред най-ужасяващите ритуали е обредът на Кървавия орел.

Обред, при който в жертва се принасят хора.

Сряда, 4 юни, 4,30 ч. след полунощ,

Пьозелдорф, Хамбург

Фабел сънуваше.

Стихията на Хамбург е водата: тук има повече канали, отколкото в Амстердам или Венеция. Аусеналстер е най-голямото езеро в центъра на европейски град. Освен това в Хамбург вали целогодишно. Тази нощ, след като предния ден въздухът се бе разпрострял над града като влажно задушаващо наметало, небето се разтвори с гръм и трясък.

Докато навън бурята тътнеше и фучеше, в съзнанието на Фабел проблясваха различни образи. Времето се пръсна и се събра отново на кълбо. Хора и събития, разделени от десетилетия, се срещнаха извън времето. Фабел все сънуваше едно и също: неразборията на живота, където имаше толкова неразгадани тайни и неразплетени случаи. Десетки неразкрити престъпления се просмукваха във всяко кътче на съненото му съзнание. Както в толкова сънища досега, и в този Фабел вървеше сред убитите от последните петнайсет години. Познаваше ги всички, помнеше всяко обезкървено от смъртта лице така, както обикновено помним лицата на далечни роднини. Повечето мъртъвци, онези, чиито убийци Фабел беше заловил, не му обръщаха внимание и го подминаваха, ала мъртвите очи на жертвите, чиито случаи той не бе разкрил, го гледаха вторачено, с мрачен укор, и му показваха раните си.

Читать дальше →