Небесни псета

Начало книги

Да, знам, страниците с благодарности понякога са скучновати. Ами опитайте да си представите, че това е една от невероятните заставки или титри на Сол Бас. Или си спомнете страхотната филмова музика на Елмър Бърнстейн.

Хиляди благодарности:

На Джесика Хорстинг и Пол М. Самън, задето вярват и подкрепят младите автори просто защото работата им харесва.

На Стив Джоунс за смислените редакторски съвети и най-вече за това, че храбро се пребори с тези дрънканици.

На Луис Шлехтър, задето ме е подкрепял цял живот и ми е вярвал далеч повече, отколкото го е изисквал дългът.

И на Джейн за… ами за всичко останало!

Хоншу, Япония

1548 г.сл. Хр.

Зима

Плътта се разпада.

Така и трябва да бъде — винаги да се разпада, но при това негово посещение в Нака-цу-куни, царството на човеците, крехката, взета назаем плът започна да се разкапва по-рано от предвиденото. Всичко се разпадна по-рано от предвиденото.

Кимоното виси на копринени дрипи по нараненото човешко тяло, великолепните шарки по него вече не личат сред петната кръв и разпрания плат. Подредените на сложна спирала свещени йероглифи, татуирани върху кехлибарената кожа, тук-там са се заличили, ситните знаци са размазани от кръвта, процеждаща се от множеството рани и драскотини. От разкъсаната, увиснала на парцали почерняла кожа като нащърбени зъби са щръкнали късчета кост с намотани около тях лъскави розови сухожилия. Дясното око се е превърнало в кървавочервена дупка — пронизана от вражеска стрела, меката очна ябълка нехайно е изгубена, затова пък лявото око вижда с нечовешка яснота касапницата по бойното поле.

Читать дальше →