Държахте се много грубо

Начало книги

Малкото магазинче на тясната улица изглеждаше съвсем занемарено. Може да минеш хиляда пъти покрай него, без да си спреш погледа. Но на прозореца, над зеленикавите завески, беше написано: „Продажба на мутанти“.

От изненада очите на Дженсън са качиха на челото му. Спря се, а след секунда хлътна вътре.

— Купувам шест — каза той.

— Много сте алчен — упрекна го човечето зад тезгяха.

Самото човече беше с бяла грива, воднисти очи и малинов нос, който неуморно подсмърчаше. Братята му (ако е имал такива) вероятно са се навъртали около Снежанка.

— Чуйте ме — каза Дженсън и внимателно огледа магазинчето. — Да поговорим сериозно, а? Както се казва, да слезем от небето на земята.

— Аз и без това съм си на земята. — Като доказателство човечето тупна с крак.

— Да приемем — отвърна Дженсън и са наведе напред, почти до лицето на мъничето. — Какви са тези ваши мутанти?

— Тънки и дебели — обясни магазинерът. — А също дълги и къси. Освен това нормални и откачени. Може мутациите да имат граници, но аз не ги знам.

Читать дальше →