Абракадабра

Начало книги

За първи път от доста време насам на „Неуморимия“ се бе възцарила тишина. Той стоеше в Сириуския космодрум. Дюзите му бяха изстинали, корпусът беше изподраскан от космическите частици. Корабът напомняше спортист, изнемощял след бягане на дълго разстояние. И много естествено: бе се завърнал от дълъг полет, който съвсем не бе минал гладко.

Но сега, в космодрума, то очакваше заслужена кратка почивка. Покой, блажен покой! Никакви грижи, никакви критични минути, никакви неприятности, толкова обикновени при два полета на ден. Покой и нищо друго!

— Ух!

Капитан Макноот почиваше в каютата си. Вдигнал крака на бюрото, отпуснал тяло, той блаженстваше. Моторите не работеха. За първи път от няколко месеца не се чуваше дяволското им боботене. Четиристотинте човека от екипажа се разхождаха и забавляваха в близкия голям град под ослепителното слънце. Довечера, когато старшият офицер Грегори се заеме пак със задълженията си, капитанът ще потъне в благоуханния здрач и ще обикаля залетите с неонова светлина местни забележителности.

Читать дальше →