Жулиета Шишманова

Начало книги

На 5 януари 1936 г, в къщата на Марко Шишманов се ражда четвърта дъщеря. Знаят всички тук, че след смъртта на тригодишното момче Марко иска да види нов син, но на бял свят се появяват все дъщери. И тези, които му са приятели, не смеят да му съчувствуват, не смеят да изкажат съжаление. Нали ще им отговори; „Че кога съм казвал, че искам син? На мене и с дъщерите си ми е добре.“ Като знаеш какво ще ти отговори един такъв човек, защо да му човъркаш раната. По-добре е да му кажеш — да пием, Марко, за щерката. Да е жива и здрава. Да расте хубава. Да пием! Най-сладко е червеното вино в такива зимни вечери, когато вятърът върти на всички посоки снега, а отвътре бумтят сухите дърва в печката. Марковите приятели, хора моряци, работници, знаят как да замълчат, когато на човек му е чоглаво. Само че Марко наистина си се весели. И наистина си му е хубаво с дъщерите.

— Стояно, да заколим телето, а?

— Каквото кажеш, Марко…

Читать дальше →