Нешка Робева

Начало книги

Нешка живее в днешния ден. Въпреки че на всяко състезание журналистите отбелязват, че е изпреварила с пет, с десет години, че е прекрачила вече в следващия век, че ни е показала как ще изглежда гимнастиката в двехилядната година, тя не обича да говори за бъдещето. Какво ще стане след месец-два? Я да не предизвикваме съдбата. Бъдещето е пълно с надежди и страхове. Миналото? Когато стигнем до него, потръпва. Я остави, минало-заминало. Спомня си понякога за радостни дни, за звездни мигове. Другото… какво да се връщаме към него. Малко ли са грижите и тревогите в днешния ден, та да му прибавяме и старо наследство. Я остави…

Интересен, наситен със събития е днешният ден. Нешка постоянно заминава, връща се и заминава. В Детройт я направили почетен гражданин с много тържествена церемония… В италианското градче Сан Джовани я помолили момичетата да играят на площада. Залата не можела да побере всички, които искали да ги видят. Било много хубаво. Незабравимо изживяване от тази задъхана, гореща, екзалтирана публика. В Щутгарт искали да пипнат Илиана Раева, за да се убедят, че наистина е обикновено момиче… В Бобов дол искали да им разкаже по-подробно как постига това да няма ден без изпълнен план. Миньорите искали всичко да знаят за залата… В Познан изтеглила отбора след втория уред в шампионата. Невъзможно съдийство. Трябва да се сложи край по някакъв начин… Във Варна на събрание с избирателите получила едно необикновено поръчение — да бъде щастлива. Много се вълнуваше преди това. Какво ли ще поискат избирателите, ще се справи ли? А сега се смееше и казваше — ами те пак ми поставиха трудна задача. Да не би да е лесно… Един човек носи цветя. Не букет. Цял наръч цветя.

Читать дальше →