Юсуп

Начало книги

Той клечеше долу в шахтата, заслушан в нещо си. После се изправи и го видях да се подпира с гръб в ъгъла, а очите му гледаха нагоре, но не в мене, а в нещо друго, съвсем негово си. Дъното на шахтата бе мрачно и сам Юсуп ми изглеждаше мрачен, само гдето очите му святкаха.

— Хайде! — повторих наведен отгоре. — Трябва да заредя бомбите!

Сянката в дъното се раздвижи и подпирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя витела, а въжето се навиваше, навиваше, докато най-сетне видях да се подава Юсуповата глава от голямата кофа, с която изваждахме чакъла от шахтата. Той мигаше изнесен горе на светлината, но никак не бе въодушевен, че съм го извадил на повърхността. Имаше нещо кисело в изражението на небръснатото му лице, малко бледо и потно.

— Лошо ли ти е? — попитах го, докато намотавах фитила за бомбите, а той се измъкваше от голямата кофа, вкопчан за подпорите на витела, за да не падне долу.

Читать дальше →