Сврачи-крачи

Начало книги

Една сутрин, рано-рано, под прозорците се развикаха свраки. Прехвръкаха от дърво на дърво, изчезваха в гъстия листак, като че преследваха някого, и пак се появяваха, без да спират да крещят. Бяха много възбудени. Някои отиваха до покривите на съседните къщи, кацаха по телевизионните антени и оттам продължаваха да викат.

Вътре, в зеления лестак на дърветата, се чуваше плющене, пукане на махови пера и съскане. Свраките явно гонеха някого — бухал или котка — и викаха на помощ още свраки.

Новите свраки не закъсняха. За съвсем кратко време по дърветата накацаха сума свраки, а също така и по комините на къщите. Махалата, в която живея, не е особено богата на свраки, както и самият град София, но през последните години забелязвам, че свраките започнаха да завземат част от градската територия. Подир тях в града навлязоха враните, подир враните — сойките, макар че по отношение на градската среда сойките все още се държат като международни наблюдатели, а по-минилата седмица видях ниско над града да лети ято пчелояди.

Читать дальше →