Свирепо настроение

Начало книги

Стягаха се за пазар и почнаха да товарят колата още в тъмното.

— Като падне сняг, никой няма да ги търси — каза Петър Маринков. — Сега му е времето, сега имат цена.

— Ако чакаш да падне сняг, ще измръзнат — каза му Бръмбара.

— Кой ще чака снега — каза жената на Петър Маринков. — Още отсега нещо е почнало да ги яде.

— Абе яде ги — каза Петър Маринков. — Ето и тази е наядена. Все отдолу ги е наяждало.

— Отдолу се е провирало и ги е наяждало. И то все хубавите.

— А, хубави! — не се съгласяваше Петър Маринков. — Всичките са свински.

 — Свински са — каза жена му и спря да прехвърля, за да върже забрадката си. — Но и между тях има сладки.

Докато онази си връзваше забрадката, Бръмбара стоеше до овцата загуглен с башлък. Той щеше да кара тази овца на пазара, да я продаде.

— Ето още една наядена!

— Все отдолу ги наяжда — каза Петър Маринков. — Виж как ги е гризало.

Той намери едно мише гнездо в купчината. Ритна го и оттам се изсипаха розови ситни мишлета. Те се бутаха едно в друго, изстинали, и бяха толкова слаби и прозрачни, че се виждаха костите им под кожата. Жената плю върху мишлетата и се прекръсти, а Бръмбара каза да вземат да ги хвърлят в градината.

Читать дальше →