Париж има почивен ден

Начало книги

Нощес пак заваля сняг. Церовата гора над Черказки още не бе прибрала соковете си в земята и дърветата почнаха да се пукат от студ. Те гърмяха през цялата нощ и селяните, като ги слушаха, мислеха, че сутринта трябва да впрегнат шейните и да отидат горе на баира да си насекат дърва.

Кравите се намъшиха от студа и млякото им секна. Свинете провряха навън муцуните си, помирисаха снега, позамижаха и се вглъбиха в себе си: те се бояха от снега — не знаеха защо, но се бояха много. Магаретата тръгнаха из улиците и тъй високо вдигаха краката си, като че маршируваха. Жената на Гоца Герасков бе забравила прането на двора и щом почна да го събира, цялото се накърши — толкова крехко бе станало.

Самият Гоца Герасков, който цяла нощ бе слушал трясъка на Церовата гора и знаеше, че млякото на кравите ще секне, гледаше жена си как събира заледеното пране и си мислеше, че ще бъде най-добре да си приготви ногавиците от пърчова кожа. Бяха поизсъхнали, но той ги намокри и почна да ги връзва на нозете си. Тези ногавици един гмитровченин му ги ощави миналото лято и тъй добре ги ощави, че никаква миризма на пръч не остана в кожата. Мислеше си, че в Париж едва ли имат такива ногавици, пък ако имат, най-много от козя или овча кожа да са. В Париж имало Айфелова кула, но кулата не е ногавица да си я туриш на краката.

Читать дальше →