Лекота на духа

Начало книги

Всички се струпаха до гората, за да разберат как е станала цялата тази работа. И макар във въздуха да се пръскаше по някой шрапнел, никой не се мръдна от мястото, дори магарето не се мръдна оттам, а стоеше замислено за нещо и оцеждаше мокрите си уши. В гората жетварите жънеха с пищене своето въображаемо жито, а над тях, разтопено от жега, небето се огъваше и трептеше. Но войниците не обръщаха внимание нито на магарето, нито на шрапнелите, нито пък на жетварите. Те говореха един през друг, жестикулираха, прекъсваха се, надвикваха се, натъпкани в сянката до гората, възбудени от случилото се и объркани още повече от обясненията, защото едва ли някой можеше да даде точни обяснения за цялата тази работа.

А ето как стана цялата тази работа, макар че едва ли само с един разказ може да се обясни.

Това се случи по времето, когато на фронта имаше неколкодневно затишие и беше толкова спокойно, че една нощ чакалите се престрашиха, слязоха от гористите могили и изпоядоха ботушите на войниците. Тъкмо в това затишие петима войници, всички от село Черказки, мобилизирани, за да участвуват в Балканската война, тръгнаха от позициите към бивака на една картечна рота. С тях имаше и едно магаре, което трябваше да носи част от товара на връщане.

Читать дальше →