Гняв божи

Начало книги

Селянката ходи два пъти в кръчмата да вика мъжа си и той все й казваше: „Глей си работата!“ — без дори да мръдне от стола. Тя се ядоса и като се връщаше в къщи, видя кравата на съседите, че яде от тяхната купа сено. Жената взе копралята и наби кравата тъй хубаво, че втори път едва ли би се сетила да дойде пак за сено. После си влезе в къщи и видя кучето; то ядеше един цървул, натискаше го с лапи и я попоглеждаше изпод редките си вежди. Цървулът беше съвсем нов, подстриган равно с ножица. Жената удари кучето с ръжена по главата и ръженът се счупи надве, а кучето се измъкна навън, като си подвиваше опашката, защото се боеше, че опашката му стърчи много назад и могат да я застъпят. Селянката се ядоса извънредно много и с остатъка от ръжена подгони кучето, но то бягаше много по-бързо и леко от нея, прескочи оградата и изчезна в съседските дворове.

Жената си помисли, че ако беше тука мъжът й, той щеше да се разправя с тези неща, и дори й хрумна да отиде пак да го повика, но се отказа, защото той пак ще й каже: „Глей си работата!“ — както вече два пъти бе направил това.

Читать дальше →