До небето и назад

Начало книги

Голямо вълнение беше. Народ се трупаше пред черказката парна мелница, не само мливари — цялото село. Там стърчеше една ракета. Духовата музика гърмеше със своите медни тръби, а около ракетата се разхождаше с ногавиците си от пърчова кожа Гоца Герасков и хвърляше прощални погледи към народа, към равнината и към Петлова чука — всяка зима той сечеше там церова гора.

Сега там имаше преспи.

Гоца Герасков си спомняше как преди много години селото имаше само един австрийски триор и това бе единствената машина, после с много усилия на всестранната кооперация бе купена и веялка, а сега стопаните построиха космодрум и всяко село праща вече свои ракети в небето.

От миналото на Гоца му бяха останали само ногавиците, дъбени в една гмитровска табанджийница. Тези гмитровчени бяха големи майстори и ако в старите времена се правеха ракети, сигурно гмитровчени щяха да дъбят ногавиците и на ракетите.

Ето какво си мислеше Гоца Герасков, докато се разхождаше, а музиката гърмеше в пространството и целият народ, струпан наоколо, тъй високо шумеше, че на човек можеха ушите да му се пръснат. Имаше и речи, то се знае, макар че Гоца не обичаше речи, защото беше човек на действието. Той прегледа отново своите ногавици и се качи в ракетата.

Читать дальше →