Огледало

Начало книги

Тази сутрин се събудих рано и видях себе си — Дейвид Уонфилд. Бях чорлав, сънен и гурелясал, облечен в измачкана бяла тениска и слип в същия цвят. Бях успял да изритам завивките в долния край на леглотo; част от тях все още бяха омотани около коленете ми.

Отново погледнах собственото си отражение на тавана. Черната ми коса бе рошава и стърчаща, под очите ми имаше тъмни полукръгове. „Катинарчето“, което се опитвах да пусна, все не можеше да се сгъсти и продължаваше леко да прилича на мускетарска брадичка. Огледало. Никога не бях слагал огледало на тавана, мина ми през ума. Усетих, че бързо започвам да се разсънвам.

Целият таван бе покрит с някаква бляскава и рефлекторна повърхност. Приличаше на огромно огледало. Започнах да се озъртам. Стените, подът и пердетата върху прозорците също бяха покрити с отразяващо покритие. Дори завивките в леглото ми изглеждаха като направени от алуминиево фолио, сякаш измъкнати от разрязан космически скафандър, пречупващи светлината и измъчващи погледа.

Читать дальше →