Камъни

Начало книги

Мъжът седеше на пейката и си почиваше. Хората, които се разхождаха из парка се правеха, че не го забелязват. Въпреки това главите неизменно се въртяха, а очите им се пулеха като на някои БЕМ-чудовища от комиксите.

Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Той бе накичен целия със скъпоценности. По-точно скъпоценни камъни. Повече, отколкото могат да се поберат на витрината на някой ювелирен магазин.

Колкото е приятно тук, помисли си мъжът на пейката. Той седеше и гледаше многолюдието, щъкащо нагоре-надолу из парка. Повечето пейки бяха заети. Тези от скамейките, разположени по-централно, бяха заети от възрастни хора. Те почти не разговаряха един с друг. Просто си седяха и безмълвно се наслаждаваха на следобедното слънце.

Някои пейки бяха окупирани от млади майки. Те не спираха да говорят. Клюкарстваха и на най-различни теми. Сякаш между другото леко побутваха напред-назад количките с бебетата, които бяха замрели в своето безгрижие.

Читать дальше →