Изповед

Начало книги

Моята църква е малка, но затова пък до нея има гробище. Не са малко хората, които след като са посетили гробовете на близките си, идват в Божия дом да запалят свещ и да се помолят за тях. Гробището не е голямо и макар, че съм свещеник се грижа и за него. Оскубвам плевелите и бурените, оправям някой съборен или наклонен от вятъра кръст. От време на време поливам цветята на гробовете и прокарвам пътечки между тях. Няма много работа.

В църквата също не се претоварвам. Особено днес. Имаше един-двама, които се изповядаха. Неколцина дойдоха да се молят.

През по-голямата част от деня четох „Гарванът“ на По и сега съм настроен поетично. Свечерява се. Слънцето бавно се потапя зад хоризонта. Небето има червеникав оттенък, сякаш разкъсана плът се е сляла с бледосите облаци и е нарисувала картина на Бош. Преди да затворя църковната порта, за момент се зазяпах в лятното небе. Понякога се чувствам натежал от чутите през деня прегрешения.

Читать дальше →