Древната уговорка

Начало книги

Сандъците със злато бяха доставени до столицата на Лепра — Кавитъс. Шестте хиляди таланта бяха във вид на малки еднакви златни късове, тъй като така ги искаха леприконите.

Предводителят им се наричаше Сабер. На ръст бе нисък, но всичките му зъби бяха изпилени и заострени за да държи в страх останалите леприкони. Той винаги носеше със себе си къса дървена тояга. Тя му служеше едновременно като бастун, сметало и оръжие.

Сабер пръв отвори един от сандъците и изрева:

— Леприкони! Уговорката е спазена, данъкът е получен! Да преброим и да видим дали всичко е точно.

Разнесоха се одобрителни възгласи:

— Да проверим! Да преброим!

Сабер започна да брои малките късчета злато. Пресметнатите пускаше на земята. На всеки шест правеше резка с кривия нокът на трипръстата си ръка върху своята тояжка.

Другите леприкони също започнаха да броят.

Страната на драконите се наричаше Дрейгана. Тя нямаше столица. Драконите живееха в пещери, а държавата им се ширеше между планини и хълмове.

Читать дальше →