Човек без магия

Начало книги

Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето й бе достатъчно светло за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите й. Познаваше хора, които наистина владееха този трик, но Маркус никога не успя да го научи.

Мелиса тъжно рече:

— Съжалявам, Маркус, всичко свърши… Моите родители ми забраниха да се виждаме.

— Сега ще отида при тях. — заплаши Маркус. — И ще ги накарам да повторят думите си.

Тя го хвана за ръцете.

— Тежко ми е да го кажа, Марк. И аз не искам да те виждам повече.

— Защо?

— Ти не си обикновен, мили. Не ми се сърди, но няма друг като теб в селото. Всеки владее някакво заклинание, дори най-нищожното като това. — Мелиса посочи свещта. — Само ти си единственият. Човекът, който през целия си живот не е успял да направи и най-простото вълшебство. Ти си човек без магия, Марк.

Читать дальше →