Щастливият странник

Начало книги

Лари Анджелуци гордо пришпори своя гарвановочерен кон през каньона, образуван между две огромни стени от жилищни сгради. В подножието на всяка стена, усамотени на своите синкави плочници, децата прекъснаха игрите, за да го изгледат с нямо възхищение. Той описа широка дъга с червения си фенер. Изпод металните подкови на коня полетяха искри, когато копитата звъннаха по правите железопътни релси, положени по протежение на Десето авеню. Бавно, след коня, ездача и фенера, се зададе дългият товарен влак, който пъплеше на север от депо "Парк Сейнт Джон" на улица "Хъдсън".

През 1928 година Централната нюйоркска железница използваше улиците на града за влаковете, които сновяха от север на юг и обратно, като изпращаше пред тях сигналисти на коне да предупреждават водачите и пешеходците. След няколко години това щеше да свърши — строеше се надлез. Но Лари Анджелуци не знаеше, че е последният "фенерджия", че скоро ще бъде дребна отломка от градската история, и яздеше изправен и наперен като каубой от Запада. Шпори му бяха белите, тежки платнени обувки, а сомбреро — островърхото кепе, обсипано със значки. Сините му дочени панталони бяха пристегнати на глезена с лъскави никелирани колоездачни щипки.

Читать дальше →