Приказка за рибаря и златната рибка

Начало книги

„Глупав си като трева острика!

Не си взел от рибката ти откуп.

Да бе взел поне едно корито,

нашето е цялото пробито.“

Той при синьото море се върнал;

гледа — то се леко разлюляло.

Взел да вика златната си рибка;

тя изплувала и го запитва:

„Ти какво тъдява дириш, старче?“

Старецът с поклон й отговорил:

„Пожали ме, златна господарке,

страшно ме нахока мойта баба,

кара ми се, мира ми не дава:

трябвало й новичко корито,

нашето било съвсем пробито.“

Рибката му казала тогава:

„Не тъгувай, иди си със здраве,

тя корито ново вече има.“

Старецът при бабата се върнал,

гледа — новото корито в къщи.

Бабата му креснала по-люто:

„Ах ти, глупчо, тиква изкуфяла!

Само туй корито ли измоли?

Каква полза само от корито?

Пак при рибката иди, глупако,

поклони се, измоли ни къща.“

Той при синьото море се върнал

(синьото море шумяло мътно).

Взел да вика златната си рибка,

тя изплувала и го запитва:

„Какво още ти е нужно, дядо?“

Старецът с поклон й отговорил:

Читать дальше →