Войводата

Начало книги

И прати оттам срещу четата Кузман, бич божи…

О, ден, ти проклет бъди триж!

Заклахме овните, одрахме им тлъстите кожи,

набихме месата на шиш.

Кръвта на овните видях да шурти и да бие,

да багри дълбоко пръстта.

И същата пръст щеше малко след туй да попие

на воини силни кръвта.

Че вижда окото на бога по тая вселена

неправдата, скрита дори…

Накладохме огньове пет. Десет тлъсти овена

въртяхме сред дим и искри.

Всеядният огън препече месищата тлъсти,

с вода угасихме жарта,

насядахме всички; месото накъсахме с пръсти

и почна се пир в утринта!

Нахвърлихме се, както рой лешояди кресливи

се струпват на стръв и беда.

Във глинени кани покорно децата красиви

поднасяха хладна вода.

Войниците дръзки, напълнили вече кореми,

децата обиждаха пак.

Крещяха — отвсякъде смях и обиди големи

И в миг се яви божи знак —

в очите албански внезапни сълзи се наляха!…

Да, удар грозеше ни лих;

а детските образи; сякаш божури, пламтяха…

Младежите аз укорих,

Читать дальше →