Глава и ръка

Начало книги

Онази сутрин се разхождахме в парка, както обикновено. Побелялата от нощния скреж трева хрупаше под ходилата ни. Небето над главите беше чисто, по пътя лежаха дълги сини сенки. Подир тях се точеше шлейф от па̀ра. Тишина и покой, бяхме само двамата.

Сутрешните разходки са отдавна познат маршрут, затова когато стигнахме до края на пътеката, натиснах с все сила ръкохватките и се опитах да обърна инвалидната количка. Със седналия в нея стопанин тежеше доста и ми бе трудно, макар да не съм хилав.

Него ден настроението му не беше блестящо. Преди да тръгнем твърдо заяви, че трябва да го заведа до изоставения летен кантон, но като видя моите усилия да вдигна количката, енергично поклати глава.

— Не, Едуард. — Беше нервен. — Ще тръгнем към езерото, искам да видя лебедите.

— Разбира се, сър — и продължихме по стария път. Чаках го да каже още нещо. Резките и остри фрази след няколко минути обикновено се заменяха с по-спокойни забележки. Отношенията ни бяха чисто делови, но споменът за годините, прекарани заедно, бяха оставили следи върху поведението и постъпките ни. Връстници сме, от една и съща социална среда, но кариерата му силно промениха и нас, и отношенията ни.

Читать дальше →