Флейта

Начало книги

В нашата околия имаше един смахнат княз, сигурно сте чували за него. Случвало се е пиян на кон да се качи в спалнята си на втория етаж. А веднъж същият този учен кон Арап го закарал в Земското събрание и князът влязъл в заседателната зала на кон, като цар Иван Грозни в покорения Псков. Този случай го направи известен и беше описан във всички вестници под заглавие „Жива старина“. Подмами ме дяволът да се свържа с този смахнат княз: наех под аренда от него малка мелница, съблазни ме мястото заради лова. Казват, че сам Грозни е идвал тук: от една страна се редят гори, ако искаш, можеш да преброиш сто и двеста версти — все гори, буренясали ниви и пущинаци, а от другата страна — недостъпни за човешки крак блата; там на островите се въдят всякакви птици, всякакъв дивеч и от време на време излиза и се пръска по гарите и пущинаците. Между горите и блатата бърза рекичка, а на рекичката се намира моята мелница. През пролетта патици и гъски се тълпят над главата ми, през есента всичкият дивеч се пръска по храсталаците, почива си и какъв е тлъст — убиеш едно парче, и фунт сланина, сверяваш с кантара — фунт. Но всеки ловец си има своя страст: един обича да ходи на лов за вълци, друг — за патици, а аз обичам да ходя за зайци с ловно куче. По това време стана така, че умря от старост моето славно куче Костромич. Потърсих тук-там и скоро селяните ми доведоха една полска хрътка, тънка като пружинка, казваше се Флейта. Както става обикновено, наговориха ми куп небивалици, дори и това, че и на княжески лов такова куче не се срещало, а стопанинът му бил убит във войната.

Читать дальше →