Сблъсък

Начало книги

Най-лесно щеше да е да се вмъкне през страничната врата и да изнесе кутията през задните стълби, без да издаде нито звук. Къщата беше на двеста години и човек едва ли можеше да направи стъпка, без подът ужасно да се разскърца. Аби Строу притвори леко задната врата и изтича на пръсти по постлания с килим коридор към площадката на стълбището. Чу баща си, който трополеше из кухнята, заслушан в мача на „Ред Сокс“, предаван по радиото.

Тя протегна ръце и сграбчи кутията, после стъпи внимателно на първото стъпало, леко отпусна тежестта си върху него, след това премина на следващото, после на третото… Пропусна четвъртото — то скърцаше като болно банши — и прескочи направо на петото, после шестото, седмото… Тъкмо си мислеше, че вече се е измъкнала, когато последното стъпало изтрещя като изстрел, последван от дълъг, затихващ стон.

„По дяволите.“

— Аби, какво има в кутията?

Баща й стоеше на вратата на кухнята, все още обут с оранжевите си гумени ботуши, карираната му риза беше покрита с нефтени петна и стръв за омари. Обруленото му от вятъра чело се беше сбърчило подозрително.

Читать дальше →