Страсти по госпожица Пондероза

Начало книги

Беше увиснала във въздуха над местността това лято като облак, който правеше въздуха плътен и бисерен. Кръжащите златисти прашинки улавяха слънцето, проблясваха и предизвикваха болезнен копнеж. Наситен и обагрен в розово. Парфюмирана ектоплазма.

„Гардении“, „фрезии“, „ароматен грах“, „ябьлков цвят“, твърдяха любителите на градините и напрягаха носове, за да определят какво е.

„Прясна сметана“, „разтопен шоколад“, „пресен хляб“, „зрели пъпеши“, „диви ягоди“, надпреварваха се гастрономите, а устите им се пълнеха със слюнка.

„Похот“, отсякоха моралистите.

„Божествена еманация“, мълвяха сестрите от манастира на Сант Антонио Абате и отдадоха прослава в специална меса, отслужена от епископа.

„Дренажи“, написа общинският инспектор по околната среда със заврънкулка в тефтера си.

„Мъгла“, прецениха метеоролозите.

„Свеж въздух“, сигурни бяха пуристите.

„Смърт“, посърнаха песимистите.

„Глупости“, презрително рекоха интелектуалците.

Читать дальше →