Несправедливост за всички

Начало книги

Казвам се Джо Дилард. Стоя облегнат на телената ограда и гледам бейзболния мач на игрището на гимназия „Даниъл Бун“ в Грей, Тенеси, през една великолепна лятна привечер в началото на май. Небето е безоблачно и синьо, лек ветрец духа към лявото поле, а приятното ухание на прясно окосена трева се носи из въздуха.

Компанията ни е петчленна: аз, жена ми Каролайн, най-добрата й приятелка Тони Милър, моят приятел Рей Милър (съпругът на Тони) и Рио, немската ни овчарка. Ние, семейства Дилард и Милър, наблюдаваме как синовете ни играят бейзбол от десет години, радваме се на успехите им и страдаме при провалите им. Рио е новодошъл — той е с нас едва от три години, но очевидно се наслаждава на мача не по-малко от нас.

Рей Милър и аз имаме много общо. И двамата сме адвокати. След много години като криминален защитник аз се прехвърлих в прокуратурата, а Рей си остана от „тъмната страна“, както сега го наричам. Често го закачам, задето защитава долни типове, но знам, че така трябва и го уважавам. Не мами, не лъже, не се опитва да прави номера. Склонен е да вижда всичко в черно и бяло, също като мен. И двамата презираме злоупотребата с власт, особено от страна на съдиите, макар че Рей е малко по-злъчен от мен в това отношение. Близки сме и по възраст, и двамата сме отдадени на семействата си.

Читать дальше →