Джони и бомбата

Начало книги

Девет часът вечерта, главната улица на Елскбъри.

Беше тъмно и само от време на време иззад разкъсаните облаци просветваше кръглата луна. Вятърът духаше от югозапад. Току-що бе отминала поредната буря и сега въздухът бе по-свеж, а паважът — хлъзгав.

По главната крачеше полицай, съвсем бавно и невъзмутимо.

Ако човек се присламчеше по-близичко до някой затъмнен прозорец, можеше да види едва забележимата светлинка, която го обрамчваше. Отвътре се чуваше шумоленето на хора, които продължаваха да живеят своя живот — приглушените тонове на пиано, докато някой упражняваше гамите отново и отново, тихите звуци на радио, прекъсвани от изблици на смях.

Някои от витрините бяха затрупани с чували пясък. Пред един магазин имаше плакат, призоваващ хората „да копаят за победата“, сякаш тя е ряпа, да речем.

Лъчите на прожекторите шареха по хоризонта в посока Слейт и се опитваха да открият бомбардировачи сред облаците.

Читать дальше →