Ти, който не си за мен

Начало книги

Под горещата лятна мараня Венеция изглежда като оживяло платно на Каналето. Над пастелните багри на елегантните ренесансови постройки се извисява кубето на катедралата „Сан Марко“. Плясък на вода. Тълпи от туристи. Децата тичат между туристите и разпръскват гълъбите. Мъже в строги костюми и дизайнерски слънчеви очила седят и пушат цигари. Екскурзовод с чадър запознава с историята на града група германски туристи.

И двама тийнейджъри. Крачат лениво по калдъръма на стария град. Нейната ръка е пъхната в задното джобче на дънките му, неговата — отпусната небрежно върху изпъстреното й с лунички рамо. Тя яде сладолед и се киска на някаква негова шега, а той ту дръпва от цигарата си, ту размахва ръце и прави смешни физиономии.

Това сме аз и Натаниел. Преди половин час се измъкнахме от леглото и сега прекарваме неделята си във Венеция така, както винаги прекарваме неделите си във Венеция — пием еспресо, ядем сладолед и се губим в лабиринта от тесни улички, пресичащи плетеницата от канали. Тук съм вече цяло лято и все още продължавам да се губя. Прекосяваме площада, завиваме, после и на следващия ъгъл, и на още един, и накрая попадаме на пазар, на който продават пъстроцветни изделия от стъкло мурано и венециански маски.

Читать дальше →