Отпусни му края

Начало книги

Пили ли сте някога водка в девет часа сутринта в неделя? И Франки не беше, но определено възнамеряваше да го направи. Пое си дълбоко дъх, за да се стегне — едно… две… три… — и погълна съдържанието на чашата си. Потръпна, докато бистрата течност проправяше огнената си пътека към празния й стомах. Какъв отвратителен вкус! Като избърсваше горчивия остатък от устните си с подгизналата хартиена подложка, тя махна на бармана, който се беше облегнал на плота и четеше статията за звездите от първата страница на „News of the World“1.

— Още едно, моля. Може ли този път да е двойно?

Мърморещ, Тери — табелката с името му беше безопасно закопчана на обратно за мърлявия джоб на тънката му найлонова риза — остави вестника и бавно отмери водка от голямата бутилка, прикрепена към стената.

Франки го наблюдаваше, чувствайки със сигурност, че й се гади. Не беше свикнала да пие какъвто и да било алкохол рано сутрин, освен, разбира се, на Коледа. Тогава традиционният семеен празник означаваше излежаваме на дивана с махмурлук и чаша сметаново шери, докато гледа телевизия и тихо припява на Джули Андрюс, която подскача нагоре-надолу по някой австрийски склон с китара и седем чуруликащи глезльовци около нея, облечена от глава до пети в чифт стари завеси. Но днес не беше двадесет и пети декември и Франки определено не празнуваше.

Читать дальше →